През 788г., около век след арабските завоевателни походи в Северна Африка, поредица от мавритански династии започва да управлява Мароко. През 16ти век монархията на Саади и по-специално управлението на Ахмад ал-Мансур (1578-1603) успява да отблъсне чуждите нашественици. Последващият полувековен период е белязан от съревнованието на европейските сили в сферата на търговията, което води до прогресивно намаляващия суверенитет на Мароко. През 1912г., французите обявяват страната за свой протекторат. Продължителните борби за независимост от Франция приключват успешно през 1956г. Интернационалният град Танжер, както и по-голяма част от териториалните владения на Испания са върнати на новата страна през същата година. Мароко буквално анексира Западна Сахара в края на 70те години на двадесети век, но окончателно решение по въпроса за статуса на територията не е достигнато. Постепенните политически реформи през 90те години водят до сформирането на двукамерен законодателен орган, който заседава през 1997г. за първи път. При управлението на крал Мохамед VI страната подобрява политиките си, свързани с човешките права, а пресата е относително свободна. Въпреки продължаващите реформи, върховната власт все още е в ръцете на монарха.